Едни от съществените аспекти на взаимоотношенията между бизнеса и правителствата, наред с другите регулации, са данъците. За правителствата те са цената на предлаганите публични блага, но често в съзнанието на представителите на бизнеса същите се възприемат като начин да бъдат ощетени и ограбени от плодовете на своя труд. Тази представа може да бъде нагледно илюстрирана с думите на английския съдия Лорд Джеймс Ейвън Клайд (изречени през 1929 г. по време на делото на Еършир Мотор Сървисиз срещу Данъчните власти на Великобритания): „ Никой в тази страна не е ни най-малкото морално или законово задължен да управлява деловата си дейност или собственост така, че да дава възможност на данъчните власти да бръкнат по-дълбоко в джоба му. Не е напълно справедливо данъчните власти да се възползват от всяка възможност, предоставена им от данъчното законодателство, за да изпразнят джоба на данъкоплатеца.“

Директивата на ЕС относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания влиза в сила от 1.07.2005 г. Тя представлява споразумение между членовете на ЕС за автоматичен обмен на информация за европейски граждани, които получават доходи от спестявания от страна в рамките на Съюза различна от тази, чийто резиденти са.

Аутсорсинг (от английското outsourcing, което е съкращение от Outside Resource Using) е стратегия, насочена към изнасяне на определена специфична дейност от дадена компания и предоставянето ѝ за изпълнение на друга външна за нея компания. Целта на аутсорсинга е спестяване на финансови средства на компанията; повишаване ефективността в работата и освобождаване ресурси на компанията за други дейности. Най-често срещаните причини за широкото практикуване на аутсорсинга са използване на външни/чужди компетенции; трансфериране към аутсорс дестинацията на определени рискове; спестяване на финансови средства; повишаване на производителността и/или качеството; освобождаване на ресурси на компанията за основните ѝ дейности.