четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Аутсорсингът в ИТ сектора в България

Аутсорсинг (от английското outsourcing, което е съкращение от Outside Resource Using) е стратегия, насочена към изнасяне на определена специфична дейност от дадена компания и предоставянето ѝ за изпълнение на друга външна за нея компания. Целта на аутсорсинга е спестяване на финансови средства на компанията; повишаване ефективността в работата и освобождаване ресурси на компанията за други дейности. Най-често срещаните причини за широкото практикуване на аутсорсинга са използване на външни/чужди компетенции; трансфериране към аутсорс дестинацията на определени рискове; спестяване на финансови средства; повишаване на производителността и/или качеството; освобождаване на ресурси на компанията за основните ѝ дейности.

Аутсорсингът, обаче, е свързан и с редица предизвикателства, сред които нормата на печалба на доставчика на услугите, ДДС, ниско качество и повишено текучество на персонала. Наред с това аутсорсингът е съпроводен и с някои управленски и оперативни трудности като двойно управление на един и същи процес, допълнителни административни разходи за второстепенни дейности, удължено време за изпълнение на проектите и конфликт на интереси. Наред с това при аутсорсинга се губят много неща. Компаниите, които са отделили дадена своя дейност към външна страна, до голяма степен губят контрол, както и време, губят опит, пари и висококвалифициран персонал, тъй като обикновено аутсорсингът е свързан със съкращения. В случаите, когато тези негативни страни вземат превес може да се прибегне към т.н. инсорсинг, при който се внасят отдадените преди това услуги на външен изпълнител, обратно в собствената компания.

Обикновено обект на аутсорсинга са второстепенните и поддържащи дейности в една компания. Препоръчително е при първо решение за аутсорсинг да се изберат нестратегически дейности, които не влияят пряко на цялостното функциониране на компанията. След като вече са установени стабилни и лоялни отношения с аутсоринг партньора, компанията може да оползотвори повече от предимствата, които аутсорсинга може да й предложи чрез трансфер на услуги или група услуги с по-голяма значимост. Организацията, към която се изнася дейността, се нарича дестинация на ауторса. А когато изнасянето става в чужбина, се използва терминът офшорен аутсорсинг. Сходна е и работата на ишлеме, при която външна фабрика произвежда с материали на компанията-възложител определена продукция. Тя може да се разглежда като производствен аутсорсинг.

Разбирането за оптималната продължителност на аутсорсинг договора се променя през годините. В самото начало на аутсорсинг практиката за доставка на ИТ услуги и поддръжка се подписват предимно договори с продължителност от 10 години. През следващите периоди доставчиците и клиентите започват да реализират по-краткосрочни споразумения. Продължителността на договора към настощия момент се определя от самите услуги, които са обект на аутсорсинг, както и от причините за вземане на аутсорсинг решения. Аутсорсинг сделките, свързани с преструктуриране, изискват повече време за реализиране на доходност в сравнение със споразуменията, регламентиращи възлагането на поръчки за изграждане на поддръжка на база данни. В първия случай е по-добре отношенията да се дефинират чрез дългосрочен договор, докато при втория е оптимален изборът на краткосрочно споразумение.

Бизнес услугите, които най-често се изнасят са:
  • Изходящи и входящи комуникации с клиенти на възложителя;
  • Хелп деск - техническа поддръжка и обяснения чрез телефон, факс, имейл, чат (например, ако бъде закупен компютър, въпросите на клиентите ще се пренасочват в такъв център, в който персоналът трябва да има и ИТ специалисти, владеещи минимум 2 чужди  езика).
  • Телепродажби/Телемаркетинг - в повечето случаи възложителят дава база данни с таргет клиенти, прави им се презентация на продукт, може и продажба, фактуриране, събиране на вземането, последващо обслужване на клиентите, промяна на условията по договора.
Говорейки за аутсорсинг дестинациите в световен мащаб, трябва да споменем ежегодния доклад на консултантската компания "A.T. Kearney” и разработения от нея индекс на атрактивните локации за аутсорсинг. Той анализира 50 страни с помощта на 3 отделни показателя – финансова атрактивност (включва показатели като средна работна заплата, цени на наеми, електричество, телефония, данъчно бреме, корупция, стабилност на валутата и др); квалификация и наличие на необходимата работна ръка  и бизнес среда (отразява общото макроикономическо и политическо състояние на страната). Теглото на трите фактора е в съотношение 40:30:30. Финансовата изгодност е по скалата  от 0 до 4, а другите две категории - от 0 до 3. Според този индекс през 2011 г. България се нарежда на 17то място (през 2009 г. на 13то място) сред 50те най-атрактивни локации за аутсорсинг. Нейните оценки са както следва: финансова атрактивност – 2,82; квалификация и наличие на необходимата работна сила – 0,88 и бизнес среда – 1,67, а общата оценка за страната ни е 5,37. В топ 10 на класацията се нареждат Индия, Китай, Малайзия, Египет, Индонезия, Мексико, Тайланд, Виетнам, Филипините и Чили.

Силно развити аутсорс браншове в страната ни са:
  • Информационни и комуникационни технологии
  • Обслужване на клиенти/call&support центрове
  • Маркетинг и Връзки с обществеността
Могат да бъдат разграничени и няколко основни направления, където България изостава по отношение на своята аутсорсинг привлекателност. Това са:
- корупцията;
- мерките за защита на интелектуалната собственост
- липсата на достатъчно инвестиции в инфраструктурата
- спазването на правото на собственост и свободата на договаряне.

Като основа за обобщение за бъдещето на аутсорсинга в ИТ сектора в България може да послужи експертното мнение на Ян ван дер Оорд, съдружник и вицепрезидент в A. T. Kearney. Според него България може да продължи да поддържа много добро място в индекса и да остане привлекателна дестинация за офшоринг. България и Румъния, макар и членки на ЕС, поради по-ниския профил на разходите си са новите офшорни звезди в Европа. България е сочена като отличен пример за създаването на нишови възможности. Според Ван дер Оорд тя трябва да се възползва от конкурентното си предимство в региона като задържи профила си на нискоразходна дестинация и същевременно развива услуги с добавена стойност. А кризата, довела до изоставането на други страни, може да бъде използвана като втори шанс от страната ни за увеличаване на нейната конкурентоспособност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар