Обща консолидирана основа за корпоративен данък в ЕС

Общата консолидирана основа за корпоративен данък в ЕС  (Common Consolidated Corporate Tax Base - CCCTB) в същността си е сбор от правила, които компаниите, опериращи в Европа могат да използват, за да калкулират данъчната си основа. Така компания или група от компании ще съблюдава само европейската система за изчисляване на облагаемия доход вместо различните закони в страните-членки, в които осъществява бизнеса си. В допълнение ще се подава само една данъчна декларация за цялата дейност в рамките на Съюза. След това облагаемият доход ще се раздели между страните, в които компанията оперира на базата на реалната ѝ икономическа активност (ще се използва формула от следните елементи с равно тегло – работна сила, активи и оборот).

На 19.04.2012 г. Европейският парламент в резолюция подкрепя предложението за задължителното прилагане на общата консолидирана основа за корпоративен данък. Тази обща данъчна основа ще позволи по-голяма част от приходите да се облагат при източника си и така се очаква да нанесе значителен удар върху така разпространеното трансферно ценообразуване. ЕК застава на друга позиция като предлага така представената консолидирана основа да е с избирателен характер.

Резолюцията също така призовава местните данъчни власти да си сътрудничат и да обменят информация в по-голяма степен и подкрепя разширяването обхвата на европейската Директива относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. Според резолюцията общата данъчна основа трябва да стане задължителна след определен преходен период. Първоначално се предвижда тя да се прилага само за европейските корпоративни дружества, а след период от пет години за всички останали компании без малките и средни предприятия, които могат да я прилагат по желание. В случай, че не всички страни от ЕС решат да се включат в тази схема, Парламентът предлага тези, които я приемат, да я въведат чрез т.н. процедура на „засилено сътрудничество“. Окончателното решение предстои да се вземе от Съвета на министрите на ЕС, където съвсем не е изненада, че към момента липсва необходимото за приемането на предложението единодушие.

Що се отнася до евентуалния ефект за България от прилагането на тази консолидирана данъчна основа, смятам, че той ще бъде по-скоро негативен. На първо място, измененията, направени от ЕП в проектодирективата, предвиждащи възможността за обсъждане хармонизирането освен на основата и на данъчните ставки, може да се приемат като сигнал за подготвяне на процес по уеднаквяване на данъчните ставки и съответно увеличението им. Това би имало отрицателен ефект върху българската икономика, която разчита на конкурентното си предимство да привлича инвеститори на базата на опростени данъчни правила и ниски данъчни ставки.

Другият основен аргумент е, че България ще загуби данъчни приходи и от формулата, по която се разпределят данъчните задължения на компаниите с трансгранична дейност между различните страни-членки. Тя обхваща три фактора с еднаква тежест – оборот, труд и активи. Факторът труд се определя от два елемента с еднаква тежест – брой наети и разходи за заплати, при по-ниските равнища на доходите в страната ни съответно ще получим по-малка част от данъчната основа. Другият фактор – оборотът, също може да се окаже ощетяващ за страната. Ако една компания има завод в България, но по-голямата част от продажбите са за Германия, по-голямата част от данъчната основа се насочва натам. А при по-евтините цени на земята и сградите у нас страната губи и от фактора активи, заложен във формулата. Задължителното прилагане на общата данъчна основа за корпоративен данък ще създаде и допълнителни административни пречки, тъй като ще се обслужват две данъчни системи  - националната и общоевропейската.