вторник, 16 юли 2013 г.

Единен надзорен механизъм и единен механизъм за преобразуване на банки в ЕС

Един от главните елементи при изграждането на банков съюз в ЕС е Единния надзорен механизъм (Single Supervisory Mechanism). Регулациите, свързани с него все още се дискутират в европейския парламент и ще бъдат гласувани на пленарно заседание на 9-12 септември 2013 г. Ако бъдат приети, текстовете трябва да се одобрят от Съвета на ЕС, като цялата процедура ще отнеме няколко седмици. Така най-вероятно може да се предположи, че ЕЦБ ще може да поеме надзора над банковата система през септември или октомври 2014 г.

От септември 2012 г. тече подготвителна процедура, включваща както представители на ЕЦБ, така и на националните надзорни органи на страните-членки. Работи се по разграничаване на системно важните банки, които ще бъдат директно под надзора на ЕЦБ и тези, които не се числят към този списък. Към настоящия момент прогнозите ни са, че около 130 банкови групи, опериращи в еврозоната, които съставляват приблизително около 85% от банковите активи в зоната, са системно важни. Също така се разработва общ надзорен модел, който определя как различните слоеве на единния надзорен механизъм, а именно – националните надзорници и ЕЦБ, ще работят заедно. Като част от този модел се разработва и надзорен наръчник, който ще създаде един обединен надзорен подход без разлика в коя държава се прилага. Той ще обхваща въпроси като дистанционни и извършвани на място отчети, оценка на риска и потвърждаване на избрания модел.

Друга задача в процес на изпълнение е подготовката за провеждане на обширна оценка на всички банки, които ще бъдат под директния надзор на ЕЦБ, съгласно изискването на Единния надзорен механизъм. Оценката ще включва оценка на активите и пасивите, включително оценка за качеството на активите, които ще се провеждат съвместно от ЕЦБ и националните надзорни органи, подкрепени от външни експертизи. После тези оценки ще бъдат включени в общите стрес тестове, провеждани от Европейския банков орган (ЕБО) в сътрудничество с ЕЦБ. Съвсем естествено възниква въпросът какво ще означава за Европейския банков орган създаването на Единния надзорен механизъм. Двата органа ще си сътрудничат и допълват. Европейския банков орган ще остане отговорен за разработването на регулаторни политики и технически стандарти за банките в Европа, а Единният надзорен механизъм с големия брой страни, включени в него, ще повиши степента на координация. Понастоящем Европейският банков орган съставя справочник, представящ най-добрите надзорни практики в ЕС. Отново трябва да се подчертае, че наличието на Единния надзорен механизъм ще помогне на работата на ЕБО, тъй като всички, участващи в механизма естествено ще прилагат сходни контролни практики. Друг основополагащ елемент на Банковия съюз е Единния механизъм за преобразуване, който се основава на обща правна рамка.

Процесът по изграждането на по-стабилна основа за оздравяване на банките започна със скорошното споразумение на Съвета на Министрите на икономиката и на финансите по Директивата за възстановяване и преобразуването на банките (Bank Recovery and Resolution Directive), която предстои да бъде одобрена от Европейския парламент. Идеята на този механизъм е да допълва и подпомага eдинния надзорен механизъм (ЕНМ). Ако въпреки прилагането на eдинния надзорен механизъм някоя банка се сблъска със затруднения, то Единния механизъм за преобразуване ще се притече на помощ, за да я реконструира с минимално ощетяване на реалната икономика и данъкоплатците.

Йорг Асмусен, член на управителния съвет на ЕЦБ, отбелязва два позитивни елемента на споразумението и още два, които според него могат да бъдат подобрени. Първият положителен елемент е, че според подхода, приет от Съвета, банките могат да се рекапитализират чрез оздравителни финансови споразумения едва след поемане на загуби в размер на поне 8% от общите пасиви на банката от нейните акционери и кредитори. Целта е да се засили дисциплината във финансовия сектор, въпреки че това само по себе си не предпазва данъкоплатците от участие в спасителни операции. Като втора позитивна стъпка в правилната посока Асмусен посочва изключването на гарантираните депозити от средствата, с които могат да се поемат загуби, както и оставянето на някои видове депозити да са от последните, с които се покриват загуби. Това ще успокои депозантите от еврозоната, особено по-малките такива като обикновените граждани и малките и средни предприятия, чиито средства ще са защитени за разлика от депозитите на големите корпорации. Още повече, че това помага да се намали финансовата фрагментация, породена от различната степен на доверие в националните схеми за гарантиране на депозитите. Тъй като гарантираните депозити ще имат най-висок приоритет в преобразуването, те ще се използват за поемане на загуби само в крайни случаи.

Една от насоките, които според Асмусен могат да претърпят промени към по-добро, е датата, от която влиза в сила поемането на част от загубите от акционерите и кредиторите, която е определена за януари 2019 г. по предложение на Съвета на ЕС и 2016 г., предложена от Европарламента. Асмусен поддържа тезата, че в най-добрия си вариант прилагането на тези мерки трябва да започне през януари 2015 г.

Другият аспект, който би довел до подобрение, е въвеждането на по-ясни правила при вътрешното поемане на загуби от акционери и кредитори. Съветът предоставя права на органа по преобразуването на банките по своя преценка да изключи всяка част от пасивите, за да избегне разпространяване на заразата. По-добре би било предварително да се определят пасивите, подлежащи на изключване, което би увеличило доверието на инвеститорите за това как ще се прилага новата нормативна рамка. Така ще се създаде прозрачност и ще се предотврати възможността някои групи кредитори да бъдат защитени от националните власти като се изключат техните средства преди да се пристъпи към отписване на 8% от дълговете на банката. Още повече, че Директивата за възстановяване и преобразуване на банките предвижда след отписването на 8% от банковите пасиви, националният орган по преобразуването да може да използва средствата си за преобразуване, за да спаси още 5% от пасивите. Обаче някои страни, които имат повече банки правещи вноски във фонда, разполагат с по-големи по размер средства. Това означава, че тези страни ще могат да спасят повече местни банки преди да изпразнят фонда си, отколкото тези с по-малко средства, които ще трябва да прибегнат до повече отписвания. Така определено би се засилила фрагментацията в ЕС. Този проблем може да се разреши чрез Единния механизъм за преобразуване – състоящ се от европейски орган по преобразуването и общ фонд от средства. Най-важното е, че централният орган не може да се повлияе от национални предпочитания, когато по своя преценка изключва част от банковите пасиви. Също така единният фонд, финансиран чрез вноски от целия банков сектор ще бъде ефективно разделен от националните бюджети. Всички тези ползи ще са достъпни само за страните, които се присъединят към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преобразуване.

Асмусен посочва като основен проблем на банковата система в ЕС липсата на доверие. Според него това поставя изграждането на стабилен Банков съюз като един от приоритетите за трайно излизане от настоящата несигурност на инвеститорите, водеща до застой на пазарите. Като основен момент в засилването на европейската интеграция определя изграждането на Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преобразуване на банките, които понастоящем се дооформят в ръцете на европейските консултативни и законодателни органи.

Реч на Йорг Асмусен, член на управителния съвет на ЕЦБ, относно единния надзорен механизъм и единния механизъм за преобразуване на банки като елементи на банковия съюз в ЕС (09.07.2013).

Няма коментари:

Публикуване на коментар