вторник, 16 октомври 2012 г.

Данъчно облагане на доходи от спестявания в ЕС

Директивата на ЕС относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания влиза в сила от 1.07.2005 г. Тя представлява споразумение между членовете на ЕС за автоматичен обмен на информация за европейски граждани, които получават доходи от спестявания от страна в рамките на Съюза различна от тази, чийто резиденти са.

По време на приемането ѝ Австрия, Белгия и Люксембург отказват да се съобразят с нея и предпочитат да приложат алтернативни мерки. Примерът им е последван от много от британските карибски владения, които Директивата също обхваща. Тези алтернативни мерки се състоят в това, че дължимият данък върху лихвените плащания и подобните им се удържа при източника им от банката, която после го превежда на местните данъчни власти, указвайки каква е сумата, дължима на всяка страна-членка. Така всяка страна получава дължимия от резидентите си данък като обща сума, но без детайлна информация за това кои нейни граждани притежават офшорни сметки и на каква стойност. Малко по-късно към тази алтернатива на Директивата се насочват и Швейцария, Търкс и Кайкос, Лихтенщайн, остров Ман, архипелага Ченъл, Монако, Сан Марино, Андора и Британските Вирджински острови. Данъчната ставка, с която се облагат тези доходи от 1.07.2005 г. е 15%, от 1.07.2008 г. – 20% и на 1.07.2011 г. става 35%. Директивата обхваща всички страни-членки; британските владения на Короната; британските презокенски територии; зависимите от Холандия територии и всички трети страни, които доброволно са се присъединили към нея.

Европейските данъчни власти не са особено доволни от резултатите от Директивата и изразяват съмнения, че европейските инвеститори просто са преместили средствата си към страни извън нейния обхват като Сингапур и Хонк Конг. ЕК е изявила желание да приобщи към Директивата  Хонк Конг, Сингапур, Япония, Макао, Бахрейн, Дубай, Канада и Бахамите. Ще обърнем по-специално внимание на начините, по които тази Директива най-често бива заобиколена.

На първо място това се постига като средствата се инвестират в банка в страна, която не е в обхвата ѝ и която не е подписала други споразумения за автоматичен обмен на информация . Това може да бъде Лабуан, Панама, Хонк Конг, Америка, Бахамите, Бермуда, Антигуа или Сейнт Китс и Невис.

Друг вариант е промяна на статуса на резидент на страна в ЕС, което би позволило да се излезе автоматично извън обхвата на представените договорености. Своеобразна „вратичка“ в Директивата е фактът, че тя се прилага само спрямо „индивиди“. Така тя лесно може да се заобиколи като инвестицията се направи чрез компания. Важно е да се отбележи, че Директивата обхваща „лихвени плащания“. Това включва правителствени ценни книжа и облигации. Извън обхвата ѝ остават дивидентите от акции или капиталовите печалби, което предоставя изгодна възможност за законното избягване на Директивата.
Друг инвестиционне инструмент, който може да послужи по същия начин са инвестиционните облигации на офшорните застрахователни компании. Повечето инвестиции в хедж фондове също не се числят към „лихвените плащания“ според Директивата.

Европейската Комисия е предложила набор от предложения, които да „затворят“ съществуващите „вратички“ в Директивата и да създадат по-строг контрол. Предложените промени включват увеличение на количеството данни, които страните обменят; разширяване на дефиницията за лихва, като се предвижда тя да включва различните иновативни финансови продукти („определението за лихвено плащане следва да включва всеки доход, произтичащ от инвестиране на капитал, чиято възвръщаемост е предварително определена и реалната стойност на възвръщаемостта от сделка е подобна на всеки доход от лихви“). Предложено е в обхавата на документа да се включат застрахователните облигации, анюитетите, хедж фондовете и различните структурирани продукти. Също така се предлага да се въведат механизми, които да ограничат използването на посредници за избягване на данъчното облагане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар