вторник, 27 ноември 2012 г.

Икономическото положение в България и ЕС според Евростат за 2012 г.

Есенната равносметка за развитието на България ще основа на сравнение между нея и останалите членки на ЕС като за целта ще се позовавам на публикация на Евростат за основните данни за ЕС за периода зима 2012-2013 г. (от 31.10.2012 г.). Показателят БВП на глава от населението за страната, базиран на данни от 2010 г., възлиза на 4800 евро и е най-нисък в рамките на Съюза. На последните места компания ни прави Румъния с 5800 евро, а класацията се оглавява от Люксембург със стойност от 82 100 евро. Средната стойност на БВП на глава от населението в рамките на целия ЕС е 25 200 евро, а за еврозоната е 28 300 евро.С резултати под средните стойности за ЕС освен нас и румънците остават Полша (9 300) , Латвия (9 800), Унгария (10 000), Литва (10 200), Естония (11 900), Словакия (12 700), Чехия (14 900), Малта (15 500), Португалия (16 000), Словения (17 600), Гърция (18 500), Кипър (21 000) и Испания (23 100). Ръстът на БВП в стойност за първото тримесечие на 2012 г. съвпада със средния за ЕС от 0,0, т.е без промяна, докато през второто тримесечие макар и с малко изпреварваме средния показател за Съюза, който бележи намаление от 0,2%, а България бележи 0,3% ръст. Първенец по този индекс е Латвия с 1,2% ръст на БВП за второто тримесечие на годината, а  на дъното на класацията с намаление от 1,2% е Португалия.

вторник, 6 ноември 2012 г.

Обща консолидирана основа за корпоративен данък в ЕС

Общата консолидирана основа за корпоративен данък в ЕС  (Common Consolidated Corporate Tax Base - CCCTB) в същността си е сбор от правила, които компаниите, опериращи в Европа могат да използват, за да калкулират данъчната си основа. Така компания или група от компании ще съблюдава само европейската система за изчисляване на облагаемия доход вместо различните закони в страните-членки, в които осъществява бизнеса си. В допълнение ще се подава само една данъчна декларация за цялата дейност в рамките на Съюза. След това облагаемият доход ще се раздели между страните, в които компанията оперира на базата на реалната ѝ икономическа активност (ще се използва формула от следните елементи с равно тегло – работна сила, активи и оборот).

петък, 26 октомври 2012 г.

Офшорната стратегия на Google

Едни от съществените аспекти на взаимоотношенията между бизнеса и правителствата, наред с другите регулации, са данъците. За правителствата те са цената на предлаганите публични блага, но често в съзнанието на представителите на бизнеса същите се възприемат като начин да бъдат ощетени и ограбени от плодовете на своя труд. Тази представа може да бъде нагледно илюстрирана с думите на английския съдия Лорд Джеймс Ейвън Клайд (изречени през 1929 г. по време на делото на Еършир Мотор Сървисиз срещу Данъчните власти на Великобритания): „ Никой в тази страна не е ни най-малкото морално или законово задължен да управлява деловата си дейност или собственост така, че да дава възможност на данъчните власти да бръкнат по-дълбоко в джоба му. Не е напълно справедливо данъчните власти да се възползват от всяка възможност, предоставена им от данъчното законодателство, за да изпразнят джоба на данъкоплатеца.“

вторник, 16 октомври 2012 г.

Данъчно облагане на доходи от спестявания в ЕС

Директивата на ЕС относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания влиза в сила от 1.07.2005 г. Тя представлява споразумение между членовете на ЕС за автоматичен обмен на информация за европейски граждани, които получават доходи от спестявания от страна в рамките на Съюза различна от тази, чийто резиденти са.

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

Аутсорсингът в ИТ сектора в България

Аутсорсинг (от английското outsourcing, което е съкращение от Outside Resource Using) е стратегия, насочена към изнасяне на определена специфична дейност от дадена компания и предоставянето ѝ за изпълнение на друга външна за нея компания. Целта на аутсорсинга е спестяване на финансови средства на компанията; повишаване ефективността в работата и освобождаване ресурси на компанията за други дейности. Най-често срещаните причини за широкото практикуване на аутсорсинга са използване на външни/чужди компетенции; трансфериране към аутсорс дестинацията на определени рискове; спестяване на финансови средства; повишаване на производителността и/или качеството; освобождаване на ресурси на компанията за основните ѝ дейности.

понеделник, 3 септември 2012 г.

Сравнение на дебитни карти към 24.05.2015 г.

Банка Вид карта Месечна такса за обслужване (в лв.)* Такса при теглене от свой банкомат (в лв.) Такса при теглене от чужд банкомат (в лв.) Плащане при търговец чрез ПОС или интернет (в лв.) Теглене от ПОС на гише в банката Теглене от ПОС на гише на друга банка в страната Теглене от АТМ в чужбина Теглене от АТМ на банковата група в чужбина
ДСК Master Card Space 3,30 0,22 1,00 0,00 0,4%, мин. 1 лв. 4 лв. + 1% 5 лв. + 3% 2 лв.
ДСК Maestro/Visa Electron 1,35 0,22 1,00 0,00 0,4%, мин. 1 лв. 4 лв. + 1% 4 лв. + 1,5% 2 лв.
Райфайзенбанк Maestro/Visa Electron 1,70 0,20 0,98 0,00 0,1% мин. 1 лв. 5 лв. + 1% 5 лв. + 1% няма информация
ЦКБ Електронна дебитна карта 1,00 0,20 0,98 0,20 1,00 лв. 3 лв. 2 евро + 1,5% няма информация
ОББ Maestro/Visa Electron 2,00 0,30 1,00 0,00 0,1%, мин. 1 лв. 1%, мин. 1 лв. 5 лв. + 1 % няма информация
ПроКредит Банк Visa Electron от 1 до 4 лв. според вида на сметката 0,00 0,5 евро 0,00 0,3%, мин. 10 лв.* 1 евро + 1% 2,5 евро + 1% няма информация
УниКредит Булбанк V Pay/ V Pay Лукойл от 1,00 до 1,50 според постъпленията за последните 3 месеца 0,00 0,98 0,00 3 лв. 4 лв. + 1% 3 евро + 1% 0,00
УниКредит Булбанк Maestro от 1,00 до 1,50 според постъпленията за последните 3 месеца 0,00 0,98 0,20 3 лв. 4 лв. + 1% 3 евро + 1% 0,00
УниКредит Булбанк Visa Electron от 1,00 до 1,50 според постъпленията за последните 3 месеца 0,00 0,98 0,00 3 лв. 4 лв. + 1% 3 евро + 1% 0,00
Пощенска банка Maestro/ Visa Electron от 1,00 до 1,90 лв. според вида на сметката 0,30 1,00 0 до 0,5% при търг. в чужбина 0,1% мин. 1 лв. 3лв. + 1% мин. 3 лв. 5 лв. + 1,5% няма информация
Пощенска банка Visa Classic от 1,00 до 1,90 лв. според вида на сметката 0,30 1,00 0 до 0,5% при търг. в чужбина 0,1% мин. 1 лв. 3лв. + 1% мин. 3 лв. 5 лв. + 1,5% няма информация
Societe Generale Експресбанк V Pay / Visa Electron / Maestro 4,90 лв със smart пакет или 1,79 за PC + 0,79 лв обслужване на карта** 0 със smart и 0,20 лв. - без 0,89 без такса за плащане в търг. обект и 0,29 лв за плащане чрез интернет 5 лв. + 1% няма информация 5 лв. + 1% няма информация
Societe Generale Експресбанк MasterCard Pay Pass 5,90 лв. със smart пакет или 1,79 лв. за PC + 0,79 лв. обслужване на карта** 0 със smart и 0,20 лв - без 0,89 без такса за плащане в търг. обект и 0,29 лв за плащане чрез интернет 5 лв. + 1% няма информация 5 лв. + 1% няма информация
Сибанк Maestro 1,00 0,15 0,55 0,00 3 лв. 3 лв. 4 лв. + 1% няма информация
Сибанк Visa Electron 1,00 0,00 1,00 0,00 3 лв 3 лв + 1% 4 лв. + 1% няма информация
Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) Maestro 1,00 лв. за PC 0,20 1,00 0,15 0,2%, мин 1 лв. 1% 3 лв. + 1,5% няма информация
Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) Visa Electron / V Pay 1 лв. за РС 0,20 лв. 1 лв. за Visa El. и 0.90 за V Pay 0,00 0,2%, мин 1 лв. 1% 3 лв. + 1,5% няма информация
Alpha bank Visa Electron 1,50 лв. за обслужване на РС 0,00 0,90 0,00 няма информация 1% 5 лв. + 1,5% няма информация
Alpha bank MasterCard 1,50 лв. за обслужване на РС 0,00 0,90 0,00 няма информация 1% 5 лв. + 1,5% няма информация

* За суми до 3000 лв.

** За V Pay - 4,90 лв. със smart пакет или 1,79 лв. за РС + 1,25 лв. за обслужване на карта

Използвани съкращения:

  • мин. - минимум
  • РС - разплащателна сметка

Забележки:

  • Месечните такси за обслужване на дебитни карти липсват в тарифите на повечето банки, но се начисляват месечни такси за обслужване на разплащателните сметки към тях, които такси съм и посочила в тази колона за по-голяма яснота.
  • Таблицата не претендира за изчерпателност и не представя всички дебитни карти, предлагани от посочените банки.
  • Таблицата е съставена според действащите тарифи на банките. Информацията е актуална към 24.05.2015 г. Авторът не носи отговорност за промяна в тарифите или условията на банките.

Вижте още: